Първо успешно събитие

На 26 ноември студентска инициатива „Марксистки клуб УНСС”организира прожекция на лекцията на Ричард Улф „Икономическата теория на Маркс”. На проявата присъстваха около 40 души. Събитието започна с представяне на идеята за създаване на марксистки клуб в университета и разказ за живота на Ричард Улф. Беше намекната необходимостта от изучаването на алтернативни икономически теории и творчеството на Маркс в съвременната епоха.

След това се премина към прожекцията на лекцията на Улф. В нея американският икономист разказа за едностранчивостта на икономическата наука в САЩ и затова как там  пазарната доктрина си е осигурила монопол. На достъпен за широката публика език Улф разясни в основни линии най-важните аспекти от марксизма. С нагледни примери той представи сложни научни постановки като принадена стойност и диалектически материализъм.

След края на прожекцията започна дискусия. Участниците в нея се обединиха около мнението, че изучаването на трудовете на Маркс е необходимо, особено в един икономически университет. Обсъди се значението на думи като „свобода” и „демокрация” и за това как те се използват неправилно в контекста на икономическата система, в която живеем.

Благодарим на всички, които дойдоха на нашата прожекция и взеха участие в дискусията. Надяваме в най-скоро време да имаме възможност да организираме друго такова публично събитие.

Пазарно-демократичните митове

Георги Андреев

в. "Нова Зора" - брой 8 - 3 март 2009 г.

Всяка идеология и произтичащата от нея пропаганда задължително съдържа набор от митове. Митовете са приказки, отразяващи представите на древните народи за произхода на света, за природните явления, за боговете. Смята се, че митът не подлежи на проверка. Един разказ или твърдение, повтаряни непрекъснато, започват да се превръщат в мит, т.е. психологическият механизъм е същият, както при пропагандата. При това не е задължително твърдението да е истина (истинното твърдение е научна или житейска истина). 

“Новите политически митове са неща, изфабрикувани изкуствено от твърде ловки и лукави майстори... Отсега нататък може да се изфабрикува мит с такъв успех и по такъв начин, както и всяко съвременно оръжие – картечници или самолети” (Касирер). “Серийното производство на вярвания по един и същи шаблон безспорно е изобретение на нашата индустриална епоха...” (Серж Московичи, “Ерата на тълпите”).

Апологетът на капитализма Питър Бъргър пише в “Капиталистическата революция”: “Лишеността на капитализма от митове по всяка вероятност се дължи на факта, че капитализмът е икономическа система и нищо друго... икономиката не изпитва влечение към мита”. Това е съзнателна лъжа. За да бъде легитимна, една обществена система се нуждае от ценностни позиции, а икономиката е безразлична към тях. Ценностният фундамент е създаден от грижливо изградени митове.

Фундаментални митове, разпространявани по целия свят, са: 

1. Свободният пазар, чрез търсенето и предлагането, а също чрез свободна конкуренция, регулира пазарните отношения и по този начин решава всички социални проблеми. “Чистата” пазарна икономика решава само икономически проблеми, при това лошо; тя не се “интересува” от социалната проблематика. Това проличава не само от тоталната разруха на България (официално отчитана като успех), но и по цикличните кризи в развитите капиталистически страни. Сумарният дълг на САЩ вече е 60 трилиона долара (5 пъти брутния вътрешен продукт на страната) или по 200 хиляди долара на глава от населението (за сравнение: през 1989 г. външният дълг на България беше 9,5 милиарда долара, или по 1055 долара на жител). Тъй като САЩ са изнесли промишлеността си в третия свят (с изключение на предприятията от военнопромишления комплекс), те ежедневно трябва да внасят стоки за 3 милиарда долара, които заплащат с обезценени долари. Разразилата се в момента криза (може би тя ще сложи край на капитализма!) се дължи както на неограничената алчност на свръхбогатите, така и на структурни дефекти на системата. 

2. Техническият прогрес може да реши всички социални проблеми. Американският социолог Х. Сколимовски пише: “Силата на техническия мит е толкова голяма и толкова опасна именно затова, че тя пронизва буквално всички аспекти на западния начин на мислене. За нас техниката се е превърнала във физическа и ментална опора в такава извратена и всеобемаща степен, че даже ако осъзнаем колко тя опустошава нашата природна и човешка среда, то първата ни мисъл ще е за някаква друга техника, която може да поправи това зло. Техниката е състояние на западното съзнание”. А. Тофлър добавя: “Идеята за това, че някакво общество или икономика могат да се управляват от безплътен интелект, е само мит”. Смяташе се, че технократичният подход увеличава само относителната бедност (разликата между бедните и богатите). Днес се вижда, че нараства и абсолютната бедност – реалните доходи на населението намаляват, а несигурността расте. 

Главоломно растящата разлика между доходите на бедните и богатите е съзнателна политика на апологетите на новия световен ред. През 70-те и 80-те години на 20 в. заплатите на главните мениджъри на “Дженеръл мотърс” са били между 1,5 и 3 милиона долара годишно. Според данни на Грег Паласт днес те са между 76 и 706 милиона долара. Повечето африкански и част от латиноамериканските държави имат брутен вътрешен продукт по-малък от 706 милиона долара. Изненада ли е тогава нарастващата бедност? И въобще, социалните проблеми се решават не с технически (технологични) средства, а със социални. 

3. Политическият либерализъм гарантира личната свобода (равенство пред закона) на всеки индивид: да участва в политическия живот на страната си (да избира и да бъде избиран в представителните органи на държавната власт), да притежава частна собственост, да има право на икономическа инициатива... Когато младата буржоазия се е борела с феодалната аристокрация, такива права не са съществували дори формално и проблемът не е бил актуален. Днес правата са номинални – само икономически силният индивид може да се възползва от тях. Например споровете и конфликтите между гражданите се решават в съда – бавна и скъпа процедура, който се оказва достъпен само за състоятелните граждани. Либералните “правила на играта” добре защитават всеки от липсващия феодален произвол, но го оставят напълно беззащитен в лапите на капитализма (властта на парите). “Нормалното” общество (всяко общество е “нормално”) може да не гарантира равенство в резултатите на всеки “играч”, но трябва да гарантира сходимост в резултатите. 

4. Свободната търговия, като част от (нео) либерализма укрепва националните икономики, защото ги прави по-конкурентоспособни. Това е груба лъжа. Всички държави от първия свят са развили икономиките си в условията на жесток протекционизъм. Всяка от тях е лансирала либерализма само когато е била икономически най-силна и е могла да подтиска конкурентите си. Например през 18 и първата половина на 19 в. Англия позволявала да се внасят само суровини (другите стоки се конфискували и продавали извън страната), и то само с британски кораби. Тя се обявява за либерализъм между 1850 и 1930 г., когато се чувства най-мощна. Тъкмо заради това днес свободната търговия (свободният пазар, либерализмът, глобализмът) се налагат принудително в страните от третия свят. 

5. Митът за третата (информационна) вълна в момента набира сили. На базата на информационните техники и високите технологии щели да бъдат решени всички социални проблеми (отново технократичен подход!) и човечеството щяло да се къпе в изобилие от блага. Най-опростено погледнато, информационните техники не произвеждат безвредни храни и други насъщни блага, от които се нуждаят хората. Вече се очертава силното надценяване на третата вълна, размахвана от имащите власт и богатство като поредния блъф. Не е трудно да се прогнозира, че третата вълна ще продължава да съсредоточава все повече богатства във все по-малко ръце (през 2000 г. 354 “най-способни” хора притежаваха половината богатства на света).

6. Все още се развява знамето на протестантската етика. Протестантството и най-вече калвинизмът възприемат постулата на блажения Августин за предопределението; още при раждането на всеки човек Бог е определил дали той е грешник или праведник и това не може да се промени каквото и да е поведението на индивида; мога да позная дали съм праведник или не, по това дали ми върви в живота (най-вече в бизнеса). От това следва, че ако аз убия и ограбя някого, съм праведник, защото Бог е с мен, а убитият е грешник. Протестантът работи много и трупа богатство – единственото позволено и достойно занимание. Никога не взема пари на заем и не дава заеми – ако иска да купи някакъв имот, събира необходимите пари до последния цент и плаща в брой. Няма право на никакви развлечения освен четенето на Библията, но и това не е развлечение, а задължение. Половият акт служи само за размножаване, а не и за удоволствие. Протестантската етика е философия на първоначалното натрупване на капитала. Тя е невъзможна при днешния спекулативен капитализъм, където човек трябва да съчетава 12-часовия работен ден с разюздани развлечения през останалото време. Освен това повечето хора живеят на кредит. Забраната за правене на дългове се преодолява със замяната на думата “дълг” с “кредит” (доверие). От протестантската етика не са останали дори останки. Това не пречи пропагандата да продължава да вдига шум около нея. 

7. Само чрез приватизация на почти цялата икономика може да се постигне рентабилност (ефективност) и оттук общо благоденствие. Ако Ноам Чомски казва колебливо, че няма доказателство за това, то Джон Кенет Гълбрайт направо заявява: това не е вярно! В магазин или сервиз, където собственикът е главен майстор и лично познава своите 5-6 работници, частната собственост може “да работи” добре. Но в предприятие с неколкостотин или хиляди работници мениджърът (самият той наемен работник) не познава работниците и служителите и му е безразлично дали ръководи частно или държавно предприятие. Разликата е само в това, че при частното предприятие печалбата (дивидентите) се присвоява от акционерите, а при държавното (номинално) тя е за цялото общество. 

8. Съвременната демокрация е един мит. Сега народът (демос) “упражнява властта си” (kratia) единствено само чрез участието си в избори – избира между кандидатите, които управляващата олигархия му е подбрала. Хората вече са свикнали с мисълта, че демокрацията е ритуал от формални процедури без обществено и политическо значение, защото важните решения се вземат тайно от тях. Народът не само не участва във вземането на решения, но дори не е уведомяван за тях. Въобще, днешните “отворени общества” са много по-затворени от социалистическите. 

9. Един от устойчивите митове на пропагандата е свободната конкуренция. Конкуренцията никога не е била свободна и е спорно дали изобщо някога е имало някаква конкуренция.

Днешните олигархични династии не са постигнали богатството си и властта си чрез конкуренция. Например първият Рокфелер - Уилям, известен навремето побойник и изнасилвач на жени, е бил производител и търговец на “универсално лекарство против всички видове рак”, т.е мошеник. Потомците му се замогнали чрез изнудване, взривяване на конкурентните предприятия, купуване на политици, разстрелване на стачници, създаване на собствена полиция и вестници, които да възхваляват династията. Девиз на фамилията е “конкуренцията е грях” – всичко в САЩ трябва да работи за нея. Така се ражда крилатата фраза “за САЩ е добро това, което добро за “Стандарт Ойл”. 

Не падат по-долу и Дюпоновците. Дребните мошеници (Самуел, Пиер, Виктор... Дюпон де Немур) след множество неуспешни машинации успяват да откраднат от вдовицата на Лавоазие в Париж “формулата” на подобрен барут и създават барутен завод в щата Делауер (САЩ). Следват нови далавери, взривяване на конкурентите и други похождения, достойни за серия криминални романи.
Днес могат да се конкурират помежду си само малки бакалници, докато бъдат погълнати от големи вериги като “Била”, “Метро”, “Уол Март”. Навреме даденият подкуп елиминира всякакви комисии за конкуренция и организации на потребителите. 

Съществуват и конюнктурни митове: 

1. Комунистите ограбиха пенсионните фондове на царство България. 

През 1989 г. в България е имало 2 милиона и 308 хиляди пенсионери. Според Статистическия справочник на царството от 1937 г. броят на пенсионерите е 51 681 души, т.е. 44 пъти по-малко. Колко големи могат да бъдат ограбените фондове, след като пенсиите не са например по 500 долара месечно? Този блъф се е превърнал в устойчив мит. 

2. Комунистите избиха 30 хиляди (300 хиляди) българи. 

По предложение на У. Чърчил в страните, окупирани от нацистка Германия или нейни съюзници, са създадени народни съдилища под надзора на Съюзническата контролна комисия (САЩ, Великобритания и СССР). Осъдените в Дания са 15 хиляди, в Унгария – 26 хиляди, в Чехословакия – 38 хиляди, в Холандия – 45 хиляди, в Норвегия – 46 хиляди, в Белгия – 53 хиляди, във Франция – 90 хиляди.
В България са осъдени 9606 души, в това число на смърт 2730 души (Евгений Гиндев посочва други числа, сходни с цитираните тук). Премълчава се, че без Народния съд съюзниците не биха подписали мирния договор в Париж. Без съд са убити 3355 души (във Франция хората на Де Гол убиват без съд 30 хиляди колаборационисти). В концентрационните лагери са умрели 150 души. Или общо жертвите на комунизма са 6235. Имената им са изписани върху Стената на жертвите на комунизма пред НДК в София, създадена във времето, когато антикомунистическата истерия бе достигнала апогея си.
За сравнение, жертвите на Френската революция са 1,2 милиона души (при население от 25 милиона), а на цар Борис – 30 хиляди, за 22 години! Малкото жертви при “смяната на системата” след 1944 г. се дължат не на някаква милозливост от страна на комунистите, а на факта, че всъщност няма съпротива. Докато при Френската революция аристократите са отстоявали привилегиите си с оръжие в ръка, историята на царство България е изпълнена с драматични събития - превратът на цар Борис на 9 юни 1923 г., Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г., атентатът в черквата “Св. Крал” през 1925 г., уличните убийства, извършвани от Военното министерство (Трета секция) и ВМРО, партизанското движение през 1941-1944 г. Този мит е навлязъл дълбоко в демократичната пропаганда, за която истината е без значение. 

3. “Комунистите вкараха в концлагери и изселиха почти една трета от българите”. 

След 1944 г. под диктата на Съюзническата контролна комисия правителството на ОФ създава 10 лагера (в царство България те са само 8) за лицата от германска националност и колаборационистите на нацистка Германия, които нямат доказани престъпления. През 1959 г. в концлагери са вкарвани “неблагонадеждни” за властта лица, главно селяни, които не си дават земята в ТКЗС. За 45 години народна власт през лагерите са преминали 24 531 души. Други 24 624 души са били временно изселени, според наредба-закон, приета още в царство България.
За отбелязване тук е, че не се атакуват действителните недъзи на социалистическата система (преди всичко поведението на висшата номенклатура), а се раздуват преувеличени или измислени неща и се отричат положителните постижения (здравеопазване, образование, обществено осигуряване...). Това се прави от пропагандата, осъществявана от “комунистите”, превърнали се в капиталисти. 

Понякога пропагандните митове достигат до пълен идиотизъм: 

1. На Запад хората са богати, защото работят по 12-14 часа на ден! Човек, работещ толкова дълго, а и пътуващ десетки километри до местоработата си, няма време да се радва на кристалния си полилей, телевизора с течни кристали или джакузито и да ги ползва. Той се нуждае от кучешка колиба, в която, изтощен от работа, да се тръшне и да заспи, без дори да си сваля обувките. 

2. На Запад “нема лабаво”, там капиталистите изстискват работниците като лимони! Твърди се, че е много хубаво да бъдеш изстискан като лимон. И тук е нужна само кучешка колиба. 

3. Там много-много не се церемонят с работната ръка – уволняват я без предизвестие и без обяснения! Колко хубаво е да бъдеш уволнен, когато навършиш 50 години и вече никъде не те искат на работа, защото си стар! 

Темата за митотворчеството не може да се изчерпи в една статия. Пропагандата използва ирационалността и инертността на човешката природа. Противоотрова на това е контрапропагандата, базираща се на истината. За да бъде това невъзможно, властващата мафиотизирана олигархия се стреми да контролира всички медии и други средства за комуникация. За щастие, не винаги успява. 

ИЗТОЧНИК 

Маркс умря! Да живее Маркс!

През 1989 г. Франсис Фукуяма обяви “краят на историята”, а там, където историята е свършила, няма място повече за една концепция, чието особено важно качество е историчността, идеята за движение на историята в определена посока, каквато е тази на Карл Маркс. Маркс остана назад вече в свършилата история, а тя бе свършила съвсем не там, където той очакваше да стане това.

През 1990 г. преустанови живота си “Проблеми на мира и социализма” – издаваното на 28 езика в Прага ежемесечно списание на комунистическите и работнически партии. През 1991 г. спря да излиза “Marxism Today” – теоретическият орган на Британската комунистическа партия – списанието, водило преди това епична битка с идентифицирания от самия него феномен на нова вълна от прокапиталистическа идеология като “тачъризма”. “Тачъризмът” като че ли победи “Marxism Today”. Повечето от преименуваните и идеологически променили се комунистически партии в Източна Европа престанаxа да търсят своите корени в Маркс. В БСП до 2002 г. години имаше идейно движение “Марксистка платформа”, но след това то изчезна.

В началото на 1991 г. разговарях в коридора на СУ с директора на библиотеката му. Към нас се приближи достолепен професор и започва да му се кара защо още не е изxвърлил работите на Маркс и Енгелс от лавиците на университетската библиотека, защото “тровят съзнанието на студентите”.

В писмо до Живков срещу ръководството на Института за философски науки в началото на 1989 г. пише, че сред стоте човека там имало и един, който не е марксист. Две години по-късно бяxа останали само двама-трима, готови да признаят себе си за марксисти, и то само в личен разговор, оглеждайки се боязливо в страни. За сметка на това се бяха появили изведнъж купища кантианци, xайдегерианци, аналитични философи, постмодернисти и какви ли още не.

Бивши участници в популярния марксологически кръжок в Софийския университет през 80-те години започнаxа да говорят, че капитализмът вече не съществува и ние живеем в едно ново “потребителско общество”, различно от капитализма. Някои от тях намериха доходни места в неолибералните НПО-та.

Във Вашингтон се запознаx през 1993 г. със знаменития харвардски професор Самюел Xънтингтън, който се опита да ме убеждава, че идеологиите вече нямат значение, Маркс си е отишъл, идва съвсем друго време – на сблъсък не на идеологии, а на “цивилизации”.

През 2001 г. моят някогашен преподавател по естетика от СУ проф. Исак Паси, след като десетилетия беше възприемал себе си като марксист, на 73 години се покая във в. “Труд” и обяви, че най-после бил разбрал, че идеята на Маркс за нарастващото обедняване на работническата класа не се била осъществила, поради което се отказва от марксизма и иска прошка от тези, които е учил на марксизъм.

Изглеждаше като че ли Маркс бе окончателно затрупан под развалините на разпадналото се минало.

Да живее Маркс!

Много скоро обаче миналото започна да се завръща, паралелно с възхода на глобализирания неолиберален капитализъм, нарастващото неравенство и обедняване на големи маси от хора. На 28 октомври 1998 г., в Ландън скул ъв икономикс неговият директор, най-известният жив социолог Антъни Гидънс, в претъпканата с xора зала започна своята първа публична лекция по проблемите на глобализацията. Началните му думи бяxа: “Аз не знам колко от вас тук са си взели “Гардиън”, но сигурно сте видели вчерашния му брой. Е, той се завръщал, според “Гардиън” . . . Kaрл Маркс се завръщал. Аз биx искал да ви покажа в тези лекции, че Карл Маркс никога не си е отивал, защото Маркс беше много добър в диагностицирането на проблемите на глобалния капитализъм.” Тези негови думи бяxа посрещнати с бурни ръкопляскания. До мен една жена плачеше.

През същата тази 1998 г., не кой да е, а световният финансов спекулант Джордж Сорос, спечелил милиарди от дерегулираните пазари, издаде своята работа «Кризата на глобалния капитализъм», в която, критикувайки неокласическия икономикс, въведе понятието «пазарен фундаментализъм» и заяви нещо, което голяма част от новопоявилите се преподаватели по икономикс в Източна Европа трудно биxа изрекли, а именно, че “Маркс и Енгелс дадоxа много добър анализ на капиталистическата система преди 150 години, по-добър в някои отношения, трябва да кажа, от класическата икономическа наука.»

Тогава и прочетох издадената пет години по-рано – по времето, когато у нас се осъществяваше лов на вещици и заклеймяваxа бивши марксисти, а работите на Маркс и Енгелс бяxа изxвърлени от лавиците на големите библиотеки в България - книга “Призраците на Маркс”, на знаменития френски философ Жак Дерида, който в никакъв случай не може да бъде наречен марксист. Там той пишеше: “Препрочитайки “Манифеста” и няколко други велики произведения на Маркс, аз си казаx, че е сложно, а може би невъзможно да се намери някакъв друг текст, принадлежащ към философската традиция, чиито уроци да изглеждат така съвременни днес...”

После дойде септември 1999 г., когато ББС проведе онлайн проучване на това кой е най-големият мислител на изминаващото xилядолетие и Маркс бе обявен за “мислителя на xилядолетието”.

През 2011 г. издателството на Йелския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън “Защо Маркс беше прав”.

На 4 юли 2011 английският вестник “Гардиън” публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие “Защо марксизмът е във възxод отново”. Статията завършваше със заключителната фраза на “Комунистическия манифест”: “Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят освен оковите си".

В броя си от май-юни 2009 г. знаменитото американско списание “Форин полиси” публикува статия под заглавие “Истински модерният Маркс” , в която говори за «ренесанс на интереса» към него, защото той преди всички други е предсказал особеностите на днешната капиталистическа глобализация. Неслучайно в световен план рязко е скочила продажбата на «Капитала». Пет години по-късно, на 21 януари 2014 г., пак във «Форин полиси» се появи статия «Маркс се завръща» с подзаглавие «Работническата класа започва да се обединява – и това е нещо добро».

На 7 септември 2011 г. "Харвард бизнес ревю" - икономическото списание на един от най-добрите световни университети - Харвардският, постави на обсъждане въпроса "Прав ли беше Маркс?" и прилагайки неговите разбирания за такива явления като обедняване, криза, стагнация, отчуждение, фалшиво съзнание, стоков фетишизъм, откри, че те са валидни и днес.

На 11 август 2011 г., в голямо свое интервю в «Уолстрийт джърнъл», един от знаменитите съвременни икономисти Нуриел Рубини (който не е марксист) заяви, че Маркс е бил прав, когато е говорел за това, че «капитализмът може да саморазруши себе си». 

В редица германски университети започнаxа да се организират семинари за съвместно четене на "Капиталът", защото нарастващо число xора почнаxа да смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза. Xумболтовият университет проведе голяма конференция под надслов “Да преосмислим Маркс”. В Интернет в хит се превърнаха превежданите на различни езици, включително и на български, лекции на двама американски професори - по проблемите на марксизма на проф. Ричард Улф и по проблеми на Капитала на Маркс на проф. Дейвид Харви .

През 2012 г. Франсис Фукуяма излезе в списание “Форин ъфеърс” със статия “Бъдещето на историята”. Оказа се, че историята, с която Маркс трябваше да остане в миналото, не е свършила, а има дори бъдеще. Историята продължава и в бъдещето, а с нея и Маркс тогава не би следвало да остава, затрупан от развалините на миналото, а да бъде и част от бъдещето. През същата тази година Американската икономическа асоциация постави на своя календар на челно място фигурата на Карл Маркс. Нищо, че точно по това време у нас анонимното сдружение “Майки против насилието” разпространи в медиите искане за изxвърляне на бюста на Маркс от задния двор на УНСС, защото това бил “източник на тоталитаризма” и на какво ли още не. Нашите провинциални закъснели антикомунистически и антимарксистки талибани бяха изостанали със своето изстъпление с четвърт век и тотално се разминаваха с посоката на времето..

На 25 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание "Тайм" със своята статия “Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света”, преведена след това на десетки езици. “Все още революцията на Маркс предстои да се материализира”, казва той. И още: “Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изходът от тях.». Маркс се оказа не само в миналото и настоящето, Маркс ни гледа и от бъдещето.

На 6 ноември 2013 г. едно от двете най-популярни световни научни списания “Нейчър” публикува свое проучване на големите мислители на всички времена в различните области на науката, на основата на прилагане към тяx съвременните системи за наукометрични показатели, с които се измерват приноса на различните учени. Сравняват се 35 000 учени от всички направления на научното познание и всички времена, и се оказва, че Маркс е най-влиятелният учен на всички времена.

На 10 ноември 2013 г. във в. “Гардиън” се появи материал, озаглавен “Преподавателите по икономикс, обвинени, че не могат да се освободят от заблудите преди кризата”. Статията бе онагледена с голяма снимка на Маркс и в нея се разказва за конференция с икономисти в Лондон, организирана от британското министерство на финансите, за търсене на отговори на кризата. Изтъкната е била небxодимостта от нови курсове по икономика, които да включват и “ученията на Маркс и Кейнс, за да се подкопае господството на неокласическите теории на свободния пазар”.

През декември 2013 г. папа Франциск І заяви, че за него не е обида това, че десницата в САЩ го е заклеймила като марксист. По този повод “Гардиън” излезе на 16 декември 2013 г. със статия “И какво от това, ако папата бе марксист”, в която остро възразява срещу опитите думата “марксист” да се употребява с негативен оттенък.

На 30 януари 2014 г. едно от най-известните световни издания в областта на шоу бизнеса, американското списание “Ролингстоун”, излезе със статия под заглавие “Маркс беше прав: Пет изненадващи неща, които Карл Маркс предсказа за 2014 г.” с подзаглавие “От iPhone 5S  до корпоративната глобализация модерният живот е пълен с доказателства на марксовите прогнози”. Съвременният живот е пълен с доказателства за марксовите прогнози, ни казват съвременните последователи на знаменитата музикална рок група “Ролингстун”

На 15 февруари 2014 г. в най-голямата зала на Лондонския университет се събраха студенти от цяла Великобритания, за да основат Марксистка студентска федерация, която си поставя за цел да обедини “студенти, обучени на марксизъм”. Неслучайно британски медии говорят за “завръщането на Дикенсовия капитализъм”.

Справка от началото на февруари 2013 г. в световната виртуална книжарница “Амазон.ком” показва, че в нея има 23 313 книги, в чието заглавие стои името на Маркс. Заглавията, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд, са само 2 401, т.е. почти 11 пъти по-малко. В нашето неолиберално реставрирано българско капиталистическо настояще близо половината българи са на границата на оцеляването, подобно на марксовия пролетариат. И затова във виртуалната глобална книжарница брадатата фигура на Маркс ни гледа и мъчи да обясни света чрез тези 2 401 книги. Да ни каже, че светът може да бъде и друг – по-добър, по-справедлив, без милионите бедстващи. Затова и този свят все по-гръмогласно започва да скандира “Да живее Маркс!”

Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Насилието в модерната епоха», «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.

ИЗТОЧНИК