Кой е Карл Маркс?

Карл Маркс е немски икономист, философ и общественик от средата на ХIX век. От 1953 до 1990 г. УНСС носи името Висш икономически институт „Карл Маркс”. През този период, до входа на учебното заведение е поставена статуя на неговия патрон.  „Вятърът на промяната” „отвява” статуята в някое мазе, за да бъде поставена тя в задния двор на университета през 2008 г. Въпреки че след анкета, проведена сред зрителите на британската телевизия Би Би Си през 1999 г., е обявен за „мислител на второто хилядолетие”, студентите на УНСС занаят твърде малко за това, кой е Карл Маркс и с какво се е занимавал.

Карл Маркс със сигурност е философът, чиито трудове са станали влиятелни сред най-много хора. Той създава философското направление диалектически материализъм. Според него светът е материален и познаваем, а явленията и процесите трябва да се разглеждат в тяхното развитие и във връзка с околните явления и процеси. Нищо не се случва изолирано и не остава неизменно.

Според Маркс големите промени в обществото трябва да се търсят не в идеите на изявените личности или „божествените намеси”, както са смятали философите-идеалисти, а преди всичко в начина на производство на благата, в отношенията между различните класи, в развитието на производителните сили.

За Маркс идеите са отражение на начина на производство в съзнанието на хората. Той смята, че първичното е материалното, съществуващото, а идеите са производни, отражение на обективната реалност в съзнанието на хората. От там идва прословутата фраза „битието определя съзнанието”.

Дотогавашните философи в мнозинството от случаите са писали произведения, достъпни само за отбрана публика, основно други философи. Те само са описвали света и най-често са вървели след събитията. Трудовете на Маркс обаче се превръщат в знаме на работническата класа, в борбата ѝ срещу капитала. В тях за пръв път се търси научно обяснение на обществените процеси. Това най-точно е формулирано от самия Маркс в неговите „Тезиси за Фойербах”: „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен.”. Този знаменит негов цитат е изписан на гроба му в Лондон.

В икономическата област, едно от най-големите постижения на Маркс е откриването на принадената стойност. Тя представлява незаплатеният труд на работниците, отиващ в джобовете на собстнениците на предприятията. Чрез това откритие той доказва защо капитализмът, както феодализма и робовладелския строй,  е експлоататорска система, основаваща се на борбата на две антагонистични класи – класата на работниците, която Маркс нарича пролетариат и класата на капиталистите. Според Маркс това е в основата на всички обществени явления.

Сам за себе си Маркс казва:

„Що се отнася до мен, не е моя заслуга нито откриването на съществуването на класи в съвременното общество, нито откриването на борбата между тях. Буржоазните историци много преди мене изложиха историческото развитие на тази борба на класите, а буржоазните икономисти – икономическата анатомия на класите. Новото, което направих, беше да докажа: 

1) че съществуването на класи е свързано само с определени исторически фази в развитието на производството;

2) че класовата борба необходимо води към диктатура на пролетариата;

3) че самата тази диктатура е само преход към премахването на всякакви класи и към общество без класи.”

/из писмо на Маркс до Йозеф Вайдемайер от 5 март 1852г./

Накратко казано, със сигурност запознаването с Маркс и неговите трудове си заслужава. Определено те са актуални и могат да накарат човек да се замисли върху някои настоящи въпроси.