Маркс за световните пари и космополитизма

"Както парите се развиват в световни пари, така и стокопритежателят се развива в космополит. Космополитичното отношение на хората един към друг е първоначално само тяхно отношение като стокопритежатели. Стоката сама по себе си стои над всяка религиозна, политическа, национална или езикова ограниченост. Нейният всеобщ език е цената, а нейната общност са парите. Но заедно с развитието на световните пари като противоположност на националните монети се развива и космополитизъм на стокопритежателя като вяра на практическия разум, в противоположност на традиционните религиозни, национални и други предразсъдъци, които спъват обмена на веществата сред човечеството. Когато едно и също злато, което пристига в Англия във формата на американски eagles, става соверейн, след три дни се намира в обръщение в Париж като наполеон, след няколко дни се срещне във Венеция като дукат, но винаги запазва същата стойност, тогава на стокопритежателя става ясно, че националността "е само знакът на гинеята". Възвишената идея, в която за него се разкрива целият свят, е идеята за пазар, за световния пазар."

Из "Към критиката на политическата икономия"

Кой е Карл Маркс?

Карл Маркс е немски икономист, философ и общественик от средата на ХIX век. От 1953 до 1990 г. УНСС носи името Висш икономически институт „Карл Маркс”. През този период, до входа на учебното заведение е поставена статуя на неговия патрон.  „Вятърът на промяната” „отвява” статуята в някое мазе, за да бъде поставена тя в задния двор на университета през 2008 г. Въпреки че след анкета, проведена сред зрителите на британската телевизия Би Би Си през 1999 г., е обявен за „мислител на второто хилядолетие”, студентите на УНСС занаят твърде малко за това, кой е Карл Маркс и с какво се е занимавал.

Карл Маркс със сигурност е философът, чиито трудове са станали влиятелни сред най-много хора. Той създава философското направление диалектически материализъм. Според него светът е материален и познаваем, а явленията и процесите трябва да се разглеждат в тяхното развитие и във връзка с околните явления и процеси. Нищо не се случва изолирано и не остава неизменно.

Според Маркс големите промени в обществото трябва да се търсят не в идеите на изявените личности или „божествените намеси”, както са смятали философите-идеалисти, а преди всичко в начина на производство на благата, в отношенията между различните класи, в развитието на производителните сили.

За Маркс идеите са отражение на начина на производство в съзнанието на хората. Той смята, че първичното е материалното, съществуващото, а идеите са производни, отражение на обективната реалност в съзнанието на хората. От там идва прословутата фраза „битието определя съзнанието”.

Дотогавашните философи в мнозинството от случаите са писали произведения, достъпни само за отбрана публика, основно други философи. Те само са описвали света и най-често са вървели след събитията. Трудовете на Маркс обаче се превръщат в знаме на работническата класа, в борбата ѝ срещу капитала. В тях за пръв път се търси научно обяснение на обществените процеси. Това най-точно е формулирано от самия Маркс в неговите „Тезиси за Фойербах”: „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен.”. Този знаменит негов цитат е изписан на гроба му в Лондон.

В икономическата област, едно от най-големите постижения на Маркс е откриването на принадената стойност. Тя представлява незаплатеният труд на работниците, отиващ в джобовете на собстнениците на предприятията. Чрез това откритие той доказва защо капитализмът, както феодализма и робовладелския строй,  е експлоататорска система, основаваща се на борбата на две антагонистични класи – класата на работниците, която Маркс нарича пролетариат и класата на капиталистите. Според Маркс това е в основата на всички обществени явления.

Сам за себе си Маркс казва:

„Що се отнася до мен, не е моя заслуга нито откриването на съществуването на класи в съвременното общество, нито откриването на борбата между тях. Буржоазните историци много преди мене изложиха историческото развитие на тази борба на класите, а буржоазните икономисти – икономическата анатомия на класите. Новото, което направих, беше да докажа: 

1) че съществуването на класи е свързано само с определени исторически фази в развитието на производството;

2) че класовата борба необходимо води към диктатура на пролетариата;

3) че самата тази диктатура е само преход към премахването на всякакви класи и към общество без класи.”

/из писмо на Маркс до Йозеф Вайдемайер от 5 март 1852г./

Накратко казано, със сигурност запознаването с Маркс и неговите трудове си заслужава. Определено те са актуални и могат да накарат човек да се замисли върху някои настоящи въпроси. 

Кой е този на паметника?

Представяме на Вашето внимание студентския филм "Кой е този на паметника?". Той цели да запознае аудиторията с личността и основата на творчеството на Карл Маркс, патрон на УНСС в периода 1953-1990 г. 

Филмът е създаден с доброволен труд на студенти и се разпространява изцяло безплатно в интернет.